Продължете към съдържанието
Начало » Писмо 1: Истината за съществуването

Писмо 1: Истината за съществуването

Писмо 1

Истината за съществуването

Аз, ХРИСТОС, използвам тази възможност да говоря директно с ВАС.
Дойдох да поправя грешните тълкувания на учението,
което ви дадох, когато бях известен като „Исус“
преди две хиляди години в Палестина[1]
.

Думите записва жена, която през последните четиридесет години беше достатъчно духовно чувствителна и отдадена, за да ги приеме и да действа според тях.

Тези ПИСМА СА ИСТИНА.
Те надхвърлят всички религиозни доктрини по света.
-- Тези ПИСМА ще ви ОСВОБОДЯТ.

Те са предназначени за хора, които търсят смисъла на съществуването, целта на живота, силата да се изправят пред житейските проблеми на ежедневието и да издържат на изпитания, болести и отчаяния. Те са вдъхновение за всички, които се стремят към по-дълбоко духовно осъзнаване. Може да се каже, че моите Писма са МАГИСТЪРСКА ПРОГРАМА за онези, които са готови да поемат по пътя, който аз следвах, докато бях на Земята в Палестина.

Може би се съмнявате в думите ми, но докато четете тези страници и вниквате във фактите за съществуването и произхода на личността, които ви разкривам, ще осъзнаете, че такава истина би могла да дойде само от най-висшия източник. Ако ви е трудно да я разберете, трябва да медитирате върху всяка прочетена страница и така смисълът постепенно ще проникне в съзнанието ви, защото тези ПИСМА са връзка между вашето и моето трансцедентално съзнание.

Подходете към ТЯХ напълно свободни от идеи, убеждения и предразсъдъци, като малки деца, преди да им бъдат втълпени човешки вярвания. Отворете за мен своя необременен и търсещ ум и аз ще го изпълня с истинско съкровище – най-висшето познание. Щом го усвоите, то ще облекчи бремето на ежедневието ви и ще ви отведе в „зелени пасища от най-ярка светлина“ – изобилие, радост, възторг и удовлетворяване на нуждите. Ще откриете какво е да бъдете щедро благословени с всичко, което съществува отвъд сегашните ви човешки разбирания.

Изпращам тези ПИСМА до хората по целия свят. Докато ги четете, вие ще почувствате моето състрадание и любов и ще осъзнаете, че вашите ежедневни житейски борби никога не са били предназначени за вас. Няма да се налага да изпитвате болка и стрес, когато разберете, усвоите и редовно практикувате ИСТИНАТА ЗА СЪЩЕСТВУВАНЕТО.

ЦЕЛТА НА ПИСМАТА
Тези Писма са предназначени да донесат просветление по целия свят, да дадат възможност на човечеството да изгради НОВО СЪЗНАНИЕ през следващите две хиляди години. Тези ПИСМА са семената на бъдещата духовна еволюция на човешкия род.

Обърнете внимание: духовната еволюция на „човешкото съзнание“ води до умствено и физическо развитие във вашия личен и обществен живот и ви носи все по-хармонично състояние на благоденствие.

Ако ви е трудно да повярвате, помислете за изминалите две хиляди години и вижте какво е постигнато откакто за последно лично говорих с хората. Има тенденция за постепенно развитие на братската любов, която постоянно проповядвах на евреите. Когато бях на Земята, нямаше такива хуманитарни организации, каквито имате днес. Амбицията, алчността и задоволяването на собствените нужди и желания се смятаха за напълно нормални. Братската любов се срещаше рядко дори сред евреите, чиито пророци поколения наред ги увещаваха да обичат ближния както себе си.

Като разви способността си да изпитва братска любов, човечеството направи живота си по-приятен и спокоен, като го изпълни с взаимно внимание, любезност, доброта; като създаде болници и организации за закрила на децата и грижа за възрастните, движения за защита на човешките права и още много други институции, посветени на подобряване състоянието на хората. Всичко това се е породило в сърцата и умовете на онези, които искрено са се вслушали в моите първоначални проповеди в Палестина, с които призовавах към братска любов и състрадание към ближния.

Тази духовна грижа и братска любов получиха огромен тласък през 19 век, когато моите думи се проповядваха с нов устрем и искреност от амвоните и се приемаха с радост от сериозни и почтени енориаши. По онова време проповедниците и паствата бяха разпространени навсякъде по света. Шабатът наистина се приемаше като ден за почивка, в който мислите на повечето християни се извисяваха за контакт с Божията сила. Това прекъсване на обичайните задължения и занимания по цялата планета означаваше, че двадесет и четиричасовото издигане на „съзнателните мисли“ към Божествената Съзидателна Сила пораждаше редовно и мощно „човешко-Божествено“ съзнание, подкрепящо и обединяващо човешките животи. Човешките молби привличаха Божествената Сила в съзнанието и преживяванията на хората, което директно водеше до растеж и развитие във всеки аспект от тяхното съществуване.

Въпреки това хората все още не знаеха как умствено да насочват Божествената Сила в духовни, а не в „его“ канали на съзидание. Така разрастването на „колективното съзнание“ доведе до „лоши“ резултати, възникващи от „силата на егото“, както и до „добри“, породени от „духовното съзнание“ на вдъхновените и просветлените.

ВАЖНО: ЗАТОВА……… дойдох изрично, за да ви обясня……… един жизненоважен факт за съществуването. Моля, прочетете го внимателно:

*Вашето лично съзнание носи пълна отговорност за всичко, което получавате в живота и преживяванията си. Вашето лично съзнание е това, което ви носи добро или зло.*

*Вашето подсъзнание носи силно отпечатани, но скрити спомени за стари травми и емоции от минали прераждания, които може да изригнат и да повлияят на сегашното ви съзнание.*

*Вашите специфични и пламенни молитви за някакво облекчение може да бъдат изпълнени, но това няма да ви бъде много полезно в дългосрочен план, ако умът и сърцето ви продължават да действат в нарушение на Всемирните Закони на ЛЮБОВТА и сте постоянно критично настроени.*

Всемирните Закони на Съществуването касаят САМО „дейността на съзнанието”......... и са прецизни и неотклонни......... Те НЕ са награди или наказания от „Бога“. Повтарям: те не са „НАКАЗАНИЯ ОТ БОГА“, а касаят „Причинния фактор на Съзнанието“, който привлича/магнетизира електрически частици, като по този начин ги свързва заедно и ги проявява в света като външно-видими солидни форми и преживявания.

ВАЖНО: Понякога чрез молитвите си хората установяват силна връзка с БОЖЕСТВЕНАТА РЕАЛНОСТ във и зад цялото творение. Тя откликва и скоро дейността ѝ се проявява като необходими подобрения в личния и обществения им живот. Някой дори може да възкликне: „Това е чудо!“ Но в дългосрочен план състоянието на Личното или Националното съзнание отново ще се върне към предишните си преживявания и ще предизвика същите негативни въздействия върху здравето или делата им, както и преди.

Не е възможно да внесете трайни промени в живота си, ако не промените съзнанието си. Затова винаги трябва да се молите и да се стремите да постигнете безусловна Любов, защото в 20 век умствените ви способности надминаха духовното ви развитие.

Учените смятат, че могат да обяснят произхода на творението и да го припишат на някаква случайност. Като пряк резултат от това хората изоставиха морала и започнаха изцяло да се отдават на своеволия. Така задвижиха нова вълна от заплахи по Земята, тъй като създадоха нова форма на „световно его-съзнание“, в директно противодействие с ЕСТЕСТВОТО на Божественото – БЕЗУСЛОВНАТА ЛЮБОВ. Човешкото съзнание блокира притока на Божественото.


[1] „Палестина по времето на Исус“ ­– от момента на завладяването ѝ от Помпей през 63 г. пр. н. е. е била разделена на шест административни региона, управлявани от Рим: Юдея, Самаритания, Галилея и т.н. Исус Христос е проповядвал във всеки един от тях и областта се упоменава под общото ѝ наименование – Палестина.

ОБЪРНЕТЕ ВНИМАНИЕ: все по-нарастващите зловещи фантазии на неколцина, които биха останали локално ограничени преди век, днес са се превърнали в

ЗАРАЗНА УМСТВЕНА ИНФЕКЦИЯ,
възвеличавана в литературата, филмите и театъра,

разпространявана по цялата планета и създаваща световно „Човешко Съзнание“ подобно на тяхното – сексуални изстъпления, извращения и насилие.

Тази УМСТВЕНА ИНФЕКЦИЯ най-напред се проявява като егоцентричен начин на живот и технически приспособления, които предизвикват сериозни здравословни проблеми, климатични промени, слаба реколта, влошаване на състоянието на околната среда, изчезване на биологични видове и масово изтребление на хора.

В човешката личност Умствената Инфекция се проявява като умопомрачително и разрушително поведение, употреба на наркотици, отвратителна жестокост и поквара, гангстерски операции и сексуални изстъпления. Така магнатите от развлекателната и медийната индустрия създадоха порочен кръг от злостни и извратени мисли и действия. Целта – да се завладее егоцентричният обществен интерес.

Телевизията и киното се превърнаха в новата Библия за човешко поведение.

Лични трагедии, които човечеството не познаваше преди век, днес се разпространяват широко, a хората се страхуват дори да ходят по улиците. Домакинствата са барикадирани зад високи стени; семейните и социалните проблеми се обсъждат в редовни публични дебати. И така се увековечава сагата за човешкото нещастие.

Това е ЗВЯРЪТ, който дебне по вашите земи и подхранва миазма от мръсотия в невинни умове.

**Тя ще бъде увековечавана, докато моето Христово Познание не бъде признато, прието и прилагано от повечето хора по Земята. Защото то ще ви покаже как да се върнете на правилния ПЪТ НА ЖИВОТА, за да започнете да създавате това съществуване, за което наистина копнеете.**

Тъй като съм безусловна ЛЮБОВ, аз говоря ИСТИНАТА, за която много просветлени умове подозират, но която се отхвърля от духовно слепите – за момента.

/////Казвам това не за да ви заплашвам или наказвам, а за да ви предупредя за източника на всички неописуеми ужаси, които ежедневно изпълват вашите вестници и телевизионни екрани./////

**Единствено любовта ми към цялото човечество ме принуждава да слизам през различни нива на съзнание, за да стигна до измерението на земната поквара и да ви предупредя какви са нейните последствия в настоящия ви живот.**

ОБЪРНЕТЕ ВНИМАНИЕ – ВАЖНО: Чудите се откъде се взе вирусът на СПИН, който атакува вашия скъпоценен механизъм за самозащита – имунната система – и способността ви да се възпроизвеждате? Ако бъде оставен да се разпространява свободно и не бъде овладян – не с лекарства, а с ДУХОВНО ОСЪЗНАВАНЕ, – вирусът ще заличи непредпазливите. Просветлените ще избегнат този и други капани на съществуването.

Събудете се! Осъзнайте се! Вашите собствени мощни „импулси на съзнание“ са жизнени импулси. Те са силно съзидателни електромагнитни импулси! Когато са от злостно – насилствено – агресивно – смъртоносно естество, те излъчват електрически частици със злостно, насилствено, агресивно, смъртоносно СЪЗНАНИЕ, което приема форма на болестотворни вируси във въздуха, разпространяващи се от един невинен човек на друг.

Всичко, което се ражда и подхранва в болния ум, в крайна сметка се проявява във физическия свят. Това не е наказание от „Бога“, както може би ви учат в църквите, а НАУЧЕН ФАКТ ЗА СЪЩЕСТВУВАНЕТО. Затова за всички духовно ориентирани хора е абсолютно неотложно да оставят настрана „инфантилните“ си фантазии, за да могат да възприемат ясно ИСТИНАТА за творението и съществуването.

Моето ПОСЛАНИЕ към всички ЦЪРКВИ 
Аз, Христос, дойдох изрично, за да разкрия истината за произхода на „човешката личност“. Ще обясня точно как и защо ви е била дадена тази естествено вродена склонност към своеволия и контролиращо желание за самозащита и задоволяване на собствените нужди. Това не е грях, а част от естествения съзидателен процес.

Няма „наказание“ свише! Хората сами привличат към себе си своите наказания, като умишлено и злонамерено упражняват „Силата на Егото“ си.

ОБЪРНЕТЕ ВНИМАНИЕ: Затова, точно както някои учебници стават излишни, когато човешкият ум открива и усвоява по-напреднали научни знания, така и сегашната форма на „Християнството“, изградена върху фалшиви доктрини, съсредоточени около моето разпятие, трябва да бъде оставена да умре от естествена смърт.

ВАЖНО: Настоящата световна криза, която предизвиква нов разпад на Международното право и полага основите на бъдещия глобален тероризъм, ясно показва, че нито една религия по Земята не притежава необходимите знания и ефективни ръководни умения, за да предизвика промени в човешките мисловни модели, които пряко ще доведат до мир и благоденствие.

ИСТИНСКИЯТ ДУХОВЕН ВОДАЧ ще бъде способен да покаже на паството си как и защо съвременното мислене е причинило бедствията и ужасите, които са били създадени в „съзнанието“ и едва сега започват да се проявяват сред вас в различни форми – епидемии, земетресения, наводнения, глад, войни, революции и други трагедии.

Бъдете сигурни, че нито една злина, която спохожда Земята, не е „природно бедствие“! Всичко, което е вредно за вашето съвършено благополучие, най-напред възниква в „човешкото ви съзнание“, а после се проявява в преживяванията ви в световен мащаб.

Това се опитвах да кажа на евреите, докато бях на Земята, и ПЛАКАХ, когато те се разсмяха и отказаха да ми повярват. Нарекоха ме безумец.

Нека църквите не допускат същата грешка!

Тъй като замират, закостенели в ритуали и догми, и техните свещеници и пастори са неспособни да отговорят на нарастващите духовни нужди на хората, които пламенно търсят Истината, църквите се изпразват. Ако искат да просъществуват, трябва да загърбят различията си и смирено да се съгласят, че вдъхновението невинаги идва на Земята по приемлив за тях начин. Трябва да помнят, че аз, Христос, също не бях приемлив за евреите. Трябва да останат с отворени умове и сърца, за да получат всичко, което интуитивно усещат като По-висша Истина от тази, към която се придържат в момента…, и да изоставят старите вярвания, които позволиха на ЗВЯРА да обсеби човешката мисъл.

Молете се искрено, с цялата си душа, ум и сърце, за истинско просветление, вместо да преповтаряте стари и фалшиви убеждения. Събудете се и приемете, че тези ритуали и овехтели вярвания не отговарят на думите ми към човечеството, когато обещах, че ще постигнете „по-велики неща от мен“.

Междувременно, докато получите истинско просветление (след много медитация и молитви), проповядвайте, проявявайте и изживявайте

БРАТСКА ЛЮБОВ
с цялата сила на душата, сърцето и ума си,
минута след минута, ден след ден.

Защото, за да се бори с глобалните разрушителни сили на съзнанието, човечеството трябва да положи всички усилия бързо да премине към следващия етап от своето развитие.

СПЕШНА НУЖДА ОТ ПО-ВИСША ВИЗИЯ
Трябва да бъде широко разпространено и прието, че съществува ПО-ВИСША ВИЗИЯ, която да се стремите да прилагате в ежедневието си.

Само ако я достигнете, физическият свят ще бъде спасен от масово унищожение.

Без визия за себе си или за света не може да има духовна еволюция или да постигнете това, за което най-силно копнеете.

В момента възприемате живота си като изпълнен с лишения и изпитания. Тези убеждения са шокиращо изобразявани и подсилвани от вашите екрани и по-късно ви причиняват страданията, които сте се надявали, че никога няма да изпитате. Ето защо, за да се спасите от собственото си безумие, изразявано чрез медиите и телевизиите, „човешкото съзнание“ трябва БЪРЗО да се издигне и да види това, което аз видях в пустинята –

Реалността на Любовта във и зад цялото съществуване.

ВАЖНО: Когато тази велика истина бъде възприета и сърдечно призната, Реалността на Любовта ще започне да се проявява по много различни начини във всяко живо творение и околната среда. А преживяването на изобилие и радост ще укрепи съзнанието на изобилие и радост. И така ще бъде задвижена духовна спирала на все по-възвишен и удивителен живот.

Когато разберете напълно ИСТИНСКОТО естество на своето „Същество“, ще преминете на следващото стъпало от духовното си развитие и ще въведете в действие нова и благословена форма на човешки стремежи и лични преживявания. За да постигнете тези цели, първо трябва да добиете представа

КАКВО сте и КОИ сте.

Защото един нов и важен въпрос вече навлиза в съзнанието на хората: „Кой съм аз всъщност зад образа, който представям пред света? Какво е необходимо, за да бъда ИСТИНСКИ?”

На тези страници отговарям на въпроса: „Кои сте вие всъщност на всяко ниво от своето същество”. И ако можете да приемете като собствени насоки в ежедневието всичко, което разбрах по време на моите шестседмични преживявания в пустинята, в крайна сметка и вие ще станете ЦЯЛОСТНИ и ИСТИНСКИ, както аз станах ЦЯЛОСТЕН И ИСТИНСКИ, преди да започна своето служение – да лекувам и проповядвам.

Тъй като в момента само малцина се смятат за ЦЯЛОСТНИ, със сигурност трябва да признаете, че е абсолютно необходимо и неотложно да проникна в умовете ви, за да ви насоча към нов начин на мислене и нови чувства. Тази промяна в съзнанието ще ви въведе в Божествена хармония с Реалността, ще внесе по-добри условия на живот и ще ви даде повече сигурност. Но за да мога да „реконструирам“ съзнанието ви, първо трябва да ви убедя, а вие – да приемете, че хората не бяха готови да получат голяма част от учението, което проповядвах в Палестина.

Обърнете внимание, че въпросът „защо няма писмени свидетелства за моята младост?” никога не е бил поставян публично. Каква е истинската причина за такъв сериозен пропуск?

Също толкова важно: въпреки че след кръщението си прекарах шест седмици в пустинята и след това преживяване се превърнах в УЧИТЕЛ и ЛЕЧИТЕЛ, нито един автор дори не се е опитал да опише какво всъщност се е случило тогава, освен че „съм бил изкушен от дявола“, „бил съм с дивите зверове“ и „ангелите са били с мен“. Няма и най-малък „намек“ какво е станало с мен в пустинята, което би ми позволило да се върна в градове и села и да обявя: „Божието Царство е вътре във вас!“, и да говоря в синагогите с такъв авторитет, че еврейските старейшини да се слисат.

Истината за моето човешко състояние беше потулена с общото съгласие на учениците ми, за да се придаде по-голяма достоверност на моята предполагаема „Божественост“ и служение.

Според това, което се твърди за мен в евангелията, съм бил „единствен Син на Бога“, защо тогава често наричах себе си „Син човешки“? Нарочно се изразявах така, за да противодействам на преобладаващите вярвания в моята „божественост“ и да внуша на хората, че съм със същия физически произход като техния. Исках да разберат, че моите способности биха могли да станат и техни, но само ако имат моето знание и следват моите насоки за правилно мислене и правилни действия.

Около моята земна личност и ДУХОВНО СЪЗНАНИЕ възникнаха толкова много митове, че е време хората да се отърват от тях колкото е възможно по-пълно, защото те пречат на духовното им развитие.

Вие, които сте били индоктринирани с религиозни учения, трябва да се опитате да разберете, че когато са описвали живота ми в евангелията, моите ученици са включили само личните си спомени, които подкрепят напълно разказите им за „свръхестествените“ ми дела. Добавени са и много чужди изказвания за мен, направени през тридесетте години след смъртта ми.

След такъв период от време и неизбежното разкрасяване на истината как биха могли да напишат достоверна „биография“ за мен и какво всъщност се е случило… или правилно да обяснят моите истински духовни възприятия, които породиха думите и „чудесата“ ми? Един-единствен човек би могъл да представи всичко, както е било, и това съм аз. Следователно тези Писма ще ви разкрият моята Истина такава, каквато нито един страничен наблюдател не би могъл да предаде, независимо колко добре смята, че е разбрал моя начин на мислене.

(Ето защо повече от четиридесет години умът на моя писар бе методично пречистван от всички ортодоксални учения и системата за комуникация помежду ни бе усъвършенствана.)

Ако моята Истина, изложена в тези Писма, се различава от множеството описания във вашия Нов завет, трябва ли заради това да бъде поставяна под съмнение, или да бъде отхвърляна?

Затова снижавам съзнанието си за кратко, толкова близо до вашето ниво, колкото е необходимо, за да опиша живота и учението си отпреди две хиляди години.

МОЕТО МЯСТО В ИСТОРИЯТА
Най-напред трябва да подчертая, че животът и личността ми са бегло споменати в книгата „Юдейски древности“, написана от Йосиф[2] за римския губернатор и представена на римския император. Той отбелязва накратко, че Исус, който се е опитвал да свали управлението, реда и законите на римляните, е бил наказан и разпнат. Твърди се, че Йосиф споменава друг Исус, но това не е вярно. Аз, който по-късно станах ХРИСТОС и извърших така наречените „чудеса“ на изцеление и материализиране, бях този бунтовник. Но не бях „подстрекател“; не подтиквах умишлено хората да се противопоставят на римляните и да нарушават реда и законите им. Бунтувах се срещу съществуващите еврейски традиции, защото след моя шестседмичен престой в пустинята видях по-добър начин на мислене и по-добър начин на живот и се опитах да предам това знание на съгражданите си, но без особен успех.

Важно е да разберете, че натискът на общественото мнение оказваше сериозно влияние на моите последователи. Макар наистина да вярваха, че съм донесъл послание за „спасяване на душите“ на евреите и че съм Месията, „Божият син“, те също така бяха част от света и се опитваха да се впишат в него по възможно най-добрия начин. Затова, въпреки че познаваха острите ми реакции към юдейските убеждения, не искаха да се откажат напълно от Стария завет, защото той поддържаше и обединяваше евреите през цялата им история. За да запазят всичко, което смятаха за ценно в старата си религиозна доктрина, те се въздържаха от каквото и да е описание на „личността“ ми.

Моите ученици и Павел създадоха собствена система от „свещени вярвания“ според това, което искаха да съхранят от живота и учението ми. Проповядваха и утвърждаваха само идеите, които смятаха за ценни за хората – и евреи, и езичници – към момента и за в бъдеще. Следователно извличаха само онова, което биха могли да използват, и пропускаха повечето от – както ги наричах – „тайните на Божието Царство“, защото така и никога не ги разбраха, нито ги смятаха за желателни при създаването на ново възприятие за „Божественото“, за „Отца“.

За да запазят еврейското вярване в „спасението от наказание за греховете“ чрез жертвоприношения в храма, „личността на Исус“ беше приета като „върховната“ жертва, платила с разпъването си човешките грехове.

По онова време такова убеждение служеше на много цели: даваше основателна и героична причина за смъртта ми на кръста; доказваше на хората, че аз съм „Божият Син“, изпълнил конкретна мисия в самия край на живота си; беше голяма утеха за евреите, когато римляните разрушиха Храма им, и привлече много нови привърженици на християнството.

Повечето еврейски и езически секти тогава не вярваха в живота след смъртта, затова за тях беше огромна утеха да чуят, че „Исус Христос“ е преодолял смъртта и е запазил тялото си. Според голяма част от човешкото мислене по онова време живот без тяло беше невъзможен, следователно живот след смъртта можеше да означава единствено възкресение на тялото.

Но това убеждение също така поддържаше името ми постоянно живо в умовете на хората. Аз бях „историческата фигура“, която храбро загина, за да гарантира, че те ще бъдат освободени от всичките си страхове от ада и вечните мъки – ако вярваха в „мен“, можеха да бъдат „свободни“.

Само защото „името“ ми беше запазено живо и до днес, сега мога да дойда при вас и да ви дам ИСТИНАТА, която преди две хиляди години толкова силно копнеех да споделя с хората.


[2] Йосиф Флавий – античен римски историк и писател с еврейски произход.

РАННИТЕ МИ ГОДИНИ и ПРЕЖИВЯВАНИЯТА МИ В ПУСТИНЯТА
Роден съм в Палестина. Майка ми беше убедена, че ще бъда Месия.

За разлика от общоприетите вярвания, аз не бях свято дете. Когато на дванадесет години бях отведен в храма, за да може главните свещеници да преценят дали съм годен да започна Еврейско Религиозно Обучение, бях отхвърлен като твърде своеволен.

Крайно разочарована, майка ми ме върна у дома и се постара да ме възпита в набожността, която винаги е определяла нейното собствено поведение. А това беше непосилна задача, защото преди всичко бях непокорен индивидуалист; негодувах срещу нейните напътствия и опитите ѝ да ме дисциплинира.

Като младеж станах неуправляем – истински бунтар! Отхвърлях нейната непоколебима преданост към еврейската вяра и традиции и предпочитах да се надсмивам над лицемерната набожност. Отказвах да науча занаят, защото щеше да ме вкара в рутина, и избирах да се смесвам с всякакви хора, дори и от по-бедните класи – пиех с тях, познавах проститутки, обичах да говоря, да споря, да се смея и да лентяйствам. Когато се нуждаех от пари, за ден-два се хващах на работа на лозята или някъде другаде, където ми плащаха достатъчно, за да ям и да пия, и ми осигуряваха свободното време, за което копнеех.

Въпреки всичките си недостатъци като човешко същество, своите нехайни, лекомислени и лениви нагласи, своеволието и егоцентричната си решителност да правя каквото искам независимо от мнението на околните, аз бях и дълбоко загрижен за хората. И бях силно емоционален. На съвременен език бихте ме нарекли „свръхчувствителен“ и „свръхемоционален“. Сърцето ми беше изпълнено с топлота, състрадание и съпричастност. Силно се разстройвах, когато виждах болести, скръб и бедност. Бях ревностен застъпник на онези, които наричате „онеправдани“. Бях общителен, живеех с хората в дух на приятелство – изслушвах неволите им, разбирах ги и се грижех за тях.

Важно е да знаете моя истински произход и младежки характеристики, защото в крайна сметка те ме подтикнаха да се превърна в Христос.

Това, което най-силно ненавиждах и срещу което се съпротивлявах, беше мизерията – болестите и нищетата, които ме заобикаляха.

Вбесявах се; разгневявах се гръмко и яростно, щом видех хора в дрипи, слаби и гладни, болни и сакати, но въпреки това безсърдечно насилвани от еврейските си лидери, обременявани с безсмислени традиционни закони и ритуали, заплашвани с наказание от Йехова, ако не се подчиняват. Заявявах пред всеки, който би ме изслушал, че тези бедни хора страдат достатъчно и без да бъдат потискани с нелепи мерки, ограничаващи техните удоволствия. Какъв беше смисълът на живота изобщо, ако не бяхме родени, за да бъдем щастливи?

Отказвах да повярвам в „праведния“ Бог от еврейските традиции. Предупрежденията на библейските пророци за „възмездието и гнева“ на Йехова ме отвращаваха. Хората все пак бяха човешки същества и следваха инстинктите на човешката си природа. Така или иначе бяха родени греховни, защо трябваше да бъдат упреквани и осъждани на живот в страдание и бедност, ако са нарушили Десетте Божии заповеди? Какъв беше смисълът на всичко това?

За мен еврейската вяра представяше един нелогичен и жесток „Бог“ и аз не исках да имам нищо общо с „Него“. Струваше ми се, че ако такова „божество“ наистина съществува, човечеството е обречено на вечно нещастие. Простотата и свободата, които намирах на хълмовете, равнините, езерата и планините, ободряваха духа ми и успокояваха гнева ми срещу юдейския Бог. Затова отказвах да повярвам и дума на това, което се опитваха да ме научат еврейските старейшини.

Когато бях на около двадесет и пет години, нова серия от въпроси завладя мислите ми. При все по-честите ми самотни разходки из хълмовете бунтарските ми нагласи бяха постепенно заменени от всепоглъщащ копнеж да узная и проумея истинското естество на ОНОВА, което несъмнено вдъхва живот и диша чрез творението. Тогава се замислих за поведението си и видях каква болка е причинило то на майка ми и много други хора. Въпреки дълбокото ми състрадание към слабите и страдащите, моята бунтарска природа ме беше подтиквала към толкова безразсъдни и егоистични действия спрямо семейството ми. Изпълних се с безкрайна любов към тях и се разбунтувах също толкова силно срещу собственото си поведение в миналото.

Бях чувал да се говори за Йоан Кръстител и работата му сред евреите, които идваха да слушат проповедите му чак от Йерусалим. Реших да отида при него, за да ме кръсти.

По пътя към река Йордан се въодушевих при мисълта, че ще бъда кръстен и ще започна нов живот. Знаех, че въпреки необузданата си емоционалност имах остра интелигентност и дарба за задълбочени и впечатляващи дебати, които преди умишлено бях използвал за негативни цели, въвличайки хората в бурни спорове. Бях пилял талантите си в преследване на живот, изпълнен с безделие, своеволие и удоволствие. В резултат бях изгубил уважението на другите, а и самоуважението си. За първи път това ми се стори недопустимо. Помислих си, че в бъдеще бих могъл и трябва да използвам по-добре вродените си дарби. Вместо просто да вдигам шум, вероятно бих могъл да намеря начин да облекча бремето на онези, към които изпитвах толкова дълбоко състрадание. Досега не бях помогнал почти с нищо на никого.

МОЕТО КРЪЩЕНИЕ[3]
Когато влязох във водите на река Йордан, за да бъда кръстен, не очаквах да почувствам нищо повече от облекчение, че поне веднъж съм направил правилна стъпка към промяна на поведението си. Предполагах, че ще получа нова решимост да се прибера у дома и да удивя майка си и съседите с любезното си отношение към тях.

Обаче онова, което всъщност се случи, когато Йоан ме кръсти, беше напълно различно от всичко, което някога съм смятал за възможно. Усетих как огромна вълна от мощна енергия прониква в тялото ми. Буквално бях зашеметен. Докато излизах със залитане от водата, почувствах, че съзнанието ми е извисено по най-невероятния начин. Огромен приток на сияйно щастие ме издигна до състояние на екстаз. Бях възхитен и усещах великолепна Светлина.

Отдалечих се замаян от реката и вървях ли, вървях, без да знам накъде отивам. С невиждащи очи продължих нататък в пустинята.

Моля, обърнете внимание! МОИТЕ ШЕСТ СЕДМИЦИ В ПУСТИНЯТА бяха време на пълно вътрешно пречистване на човешкото ми съзнание. Старите ми нагласи, вярвания и предразсъдъци изчезнаха.

Настъпи моментът да споделя с възприемчиви хора всичко, което почувствах, „видях“, осъзнах и разбрах в пустинята. (За да ви помогна да изоставите вековните въображаеми представи за библейско „божество“, ще избягвам да наричам „Бога“ с тази дума. Ще използвам терминология, предназначена да разгърне умовете ви, за да приемете това, което „наистина е“ зад всяка земна форма, цвят, звук, емоция и разбиране. Ако постоянствате с молитвите и медитациите си, тя ще става все по-значима за вас.)


[3] Ритуалът „кръщение с вода“ на Йоан Предтеча е свързан с вътрешно преобразяване и покаяние. Евангелие на Лука, 3:16: „Йоан на всички отговори и рече: аз ви кръщавам с вода, но иде по-силният от мене, Комуто не съм достоен да развържа ремъка на обущата: Той ще ви кръсти с Дух Светий и с огън.“

КАКВО ПОЧУВСТВАХ В ПУСТИНЯТА
Бях издигнат във вътрешна сияйна светлина, почувствах се жив и изпълнен с невъобразима жизнена сила, радост и екстаз. Знаех без никакво съмнение, че ТАЗИ СИЛА e истинският Създател, дал съществуване на всичко сътворено. Великолепната вътрешна хармония, покоят и съвършеното удовлетворение, без нужда от нищо друго в този прекрасен момент, бяха самото естество на Реалността – Съзидателната Сила, вдъхваща Живот на творението и съществуването.

Какво „видях“, осъзнах и възприех в пустинята?
Бях издигнат в друго измерение на съзнателно възприятие, което ми позволи да „видя” ИСТИНАТА за живота и съществуването. Видях ясно и неоспоримо кое в човешкото мислене е реално и кое – фалшиво.

Осъзнах, че „Съзидателната Сила“, която преживявам, е безкрайна, вечна, всемирна и изпълва цялото пространство, отвъд небето, земята, океаните и всички живи същества. Видях, че ТЯ e СИЛАТА НА УМА.

Тя e „БОЖЕСТВЕНАТА СЪЗИДАТЕЛНА СИЛА НА УМА“ навсякъде и във всичко.

Разбрах, че човешкият ум произхожда от БОЖЕСТВЕНИЯ СЪЗИДАТЕЛЕН УМ, но в сравнение с него е само свещица на фона на слънцето.

Понякога земното ми зрение беше дотолкова духовно изострено, че можех да виждам през скалите, пръстта и пясъка – изглеждаха ми като „малки блещукащи прашинки“.

Осъзнах, че нищо не е истински твърдо!

Когато имах съмнения, че това е възможно, промените в явлението спираха. Много по-късно открих, че

ако мислите ми са наситени със силно УБЕЖДЕНИЕ,
могат да повлияят на промените в
„блещукащите прашинки“
(които днес науката нарича електрически заредени частици),
следователно –
да предизвикат промени във външния вид на скалата
или на това, което изучавах.

Точно тогава осъзнах мощното въздействие на УБЕЖДЕНИЕТО или непоколебимата ВЯРА върху заобикалящата среда, когато се заяви команда или просто намерение. Още по-изумително беше отварянето на ума ми, „космичното осъзнаване“, че това, на което ставах свидетел, наистина беше „Съзидателната сила“ на Самия Божествен ум, видимо проявена в „блещукащите прашинки“.

Нещо повече – човешкото мислене можеше сериозно да повлияе на външния им вид.

Разбрах, че няма нищо твърдо във Вселената – всичко видимо е проявление на различно „състояние на съзнание“, което определя състава и формата на „блещукащите прашинки“.

Затова всяка външна форма е израз на вътрешно съзнание.

Разбрах ясно, че ЖИВОТ и СЪЗНАНИЕ са едно и също нещо.

Невъзможно е да се каже: „Това е ЖИВОТ, а това – СЪЗНАНИЕ”.

Съзнанието е Живот и Животът е Съзнание. „Съзидателната Сила“ и на двете е БОЖЕСТВЕНИЯТ ВСЕМИРЕН УМ зад, във и отвъд Вселената.

Разбрах, че хората отдават най-голямо значение на индивидуалността и формата. Те не са способни да си представят, че ум и интелигентност биха могли да действат ефективно без посредничеството на индивидуална форма. Затова евреите си бяха създали мисловен образ на грандиозно върховно същество, притежаващо всички положителни и отрицателни човешки качества. Така за пророците беше възможно да вярват и говорят за гнева, заплахите от наказания, болести и напасти, изпращани от Йехова в отговор на своеволията на хората. Осъзнах, че тези мисловни образи са митове. Те не са реални.

Разбрах, че във всяко ниво на съществуване УМЪТ – проявата на интелигентност – е най-важният фактор, свързан със съзиданието и самия човек. Затова „Битие“ трябваше да бъде пренаписано:

Преди съзиданието бе ВСЕМИРНИЯТ УМ – Съзидателната Сила във и зад самото творение.

След като „видях“ толкова ясно и неоспоримо, че Съзидателната сила на ВСЕМИРНИЯ УМ e навсякъде в безкрайната шир на небето и активна във всяка земна форма, усетих порив да се огледам. Видях само едър пясък и скали. После изведнъж ми беше показана картина на красива земя, в която имаше всевъзможни растения и храсти, птици прелитаха от дърво на дърво и животни пасяха трева. Наблюдавах ги с изумление и „видях“, че всяко едно от тях – да, дори птицата и животното – всъщност е съставено от стотици групи безкрайно малки единици (вашите съвременни учени ги наричат „клетки“), които работят непрестанно, в един напълно хармоничен дух на сътрудничество, за да изградят тъканта, различните органи на вътрешните системи и външния вид на завършеното живо същество.

Дълго съзерцавах тази прекрасна дейност, въпреки че времето вече не беше от значение за мен. Докато се взирах съсредоточено, си мислех: „Кой би предположил, че под външната обвивка от козина, пера и кожа кипи такава интензивна дейност в малки групи единици, които работят заедно, за да дадат живот, форма, подхранване, изцеление, закрила и издръжливост на телата на толкова много различни видове същества?“

Тази интелигентно извършвана РАБОТА привлече вниманието ми. Осъзнах, че РАБОТАТА е неделима част от Дейността на Съзидателната Сила, от най-малката „единица“ (клетка) в живите системи до най-напредналото същество във Вселената – човека. И всички тези дейности в крайна сметка протичат под ръководството на Божествената Съзидателна Сила, в която са заложени плановете и моделите на творението. Видях, че тези планове и модели всъщност са „съзнателни форми“ и биха могли да се нарекат ДУМИ, тъй като всяка ДУМА означава много специална форма на „съзнание“. Така изначалната ДУМА в „Съзнанието на Съзидателната Сила“ се проявява във видимия свят. ДУМАТА, следователно „Моделът на Съзнание“, остава в БОЖЕСТВЕНИЯ СЪЗИДАТЕЛЕН УМ и се възпроизвежда непрестанно.

Тогава можех да „видя“, че всичко във Вселената „живее, движи се и съществува“ в Съзидателната Сила на ВСЕМИРНИЯ УМ, който е безкраен и вечен и е единствената истинска Реалност зад проявленията на индивидуализираните форми. Изпитах дълбока признателност, че всяко нещо в света е извън и в същото време – вътре в НЕЯ. Възхитих се на цялата тайна дейност, която постоянно протича в живите същества, включително и в хората, и се чудех как тези безкрайно малки единици работят така интелигентно според конкретни планове, за да създадат безпогрешно съответната форма – ствол, листо, цвете, плод, насекомо, птица, животно, човешко тяло. Тогава осъзнах още по-ясно, че „Съзидателната Сила“ е самият Източник на всяка „интелигентна дейност“ във Вселената. И ако хората притежават интелигентност, то е само защото я черпят от „Всемирния Източник на Цялото Творение“.

Освен това ми беше показано, че Божествената Съзидателна Сила винаги работи според определени съществени и точни принципи на изграждане.

Беше ми показано, че също както човекът има ясни черти и точно определена „природа“, с които се представя пред света, така и СЪЗИДАТЕЛНАТА СИЛА притежава конкретно „Естество“ – отличителни характеристики, които се разпознават отчетливо в начина, по който са създадени и поддържани всички живи организми – растения, животни, птици и хора.

„Видях“, че тези „принципи“ и „характеристики“, ясно забележими в процеса на сътворение, са установени според неизменни ЗАКОНИ, направляващи цялото съществуване. ТЕ са толкова неделима част от живота, че никога не подлежат на съмнение. Те са неотклонни и последователни, но не биха съществували, ако нямаше Съзидателна Интелигентна Сила, проявяваща себе си чрез Вселената.

Тези „принципи“ на сътворение, характеристиките на Самата Съзидателната Сила, са следните (предавам ги в сегашно време, защото са вечни):

1. „Естеството“ на „Съзидателната Сила“ е РАСТЕЖ.
Всичко живо неизменно расте. РАСТЕЖЪТ е всемирна характеристика, неотклонен принцип на съществуване.

2. „Естеството“ на „Съзидателната Сила“ е ХРАНЕНЕ И ПОДХРАНВАНЕ.
Храненето и Подхранването са типични и удивително организирани процеси в телата, които са очевидни за този, който си направи труда да ги разгледа. Храненето е осигурено според индивидуалните предпочитания на всяко живо същество, а веществата се усвояват така, че да поддържат здравето и благоденствието му. Когато малкото се роди, млякото вече е на разположение в майката, готово да засити глада му – още един загадъчен принцип на съществуване, който не може да бъде отречен.

Науката не е способна да обясни защо е възникнала такава случайна функция в организма, гарантираща оцеляването на видовете. Сама по себе си тя може да бъде разбрана, но не и причината за нейната първоначална поява, нито движещата я сила.

3. „Естеството“ на „Съзидателната Сила“ е ИЗЦЕЛЕНИЕ.
Изцелението е естествена характеристика на съществуване и естествен „Процес на Усъвършенстване“, който гарантира индивидуалния комфорт. Но никой не може да обясни от какво е подтиквана тази дейност.

4. „Естеството“ на „Съзидателната Сила“ е ЗАКРИЛА.
Закрилата е неизменна характеристика на Съзидателната Сила и цялата ѝ привидно „чудодейна“ активност е насочена към осигуряване на защита. (Вашите съвременни медицински учебници описват различните системи на защита в телата ви, но в пустинята аз „видях“ нейните характеристики, присъщи на Интелигентната Съзидателна Сила.)

Докато наблюдавах с вдъхновение растенията, птиците и животните, разбрах как всяка тяхна „нужда от закрила“ е осигурена с любов и най-голямо внимание към детайла.

5. „Закрилата“ се комбинира с другата динамична характеристика – ЗАДОВОЛЯВАНЕ НА НУЖДИТЕ.
Тази характеристика е ясно видима в осигуряването на коса, козина и пера, за да се предпази кожата на живите същества и за да им се гарантира топлина в студа и охлаждане в жегата. Видях, че нежните окончания на жизненоважните и чувствителни пръсти са подобаващо защитени с копита и нокти; че веждите предпазват очите от пот, клепачите и миглите – от прах и увреждания. Осъзнах, че животните, които привличат мухи, са снабдени с практични опашки, за да могат бързо да ги прогонват.

Каква щастлива, жизнерадостна грижа и любов са изразени в такива дребни телесни особености, които изглеждат толкова малки и незначителни, но на практика имат съществен принос за комфорта на всички живи същества. Тези „луксозни атрибути”, добавени към основната физическа структура, очевидно са резултат от една Интелигентност, която е предвидила животът на творенията да бъде удобен и щастлив – без стреса, който биха изпитвали, ако не ги притежаваха!

Дори естествените функции са толкова интелигентно и удобно устроени, че предизвикват благодарност. И всичко е така грижливо скрито от поглед. Колко благословено и щастливо е човечеството да се роди в толкова удивително планиран и подсигурен с всичко необходимо живот!

Отново се изпълних с благодарност и бях издигнат във вътрешна златна светлина на възторжено удивление, защото сега „видях“, че освен освободени от стреса, живите същества са предопределени да изразяват изобилното любещо ЕСТЕСТВО на Съзидателната Сила. Затова са снабдени и с крайници – ръце, крака и пръсти, които им дават възможност да се движат, да тичат, да скачат и танцуват, за да проявяват своите най-съкровени мисли и чувства. Дори усетих, че ако хората копнеят да разгърнат крила и да полетят и повярват с цялото си сърце, че са способни да го направят, в крайна сметка в тях ще започне да се развива нещо допълнително, което ще им позволи да летят.

Именно в този момент на разбиране на ЕСТЕСТВОТО на „Всемирната Интелигентна Съзидателната Сила“ осъзнах напълно ЛЮБОВТА, ръководеща ДЕЛАТА ѝ. Докато размишлявах за НЕЯ, почувствах, че „майката“ в сътворението подхранва, закриля, задоволява нуждите и се опитва да насърчава изцеление в потомството. Това е дейността на ЛЮБОВТА.

6. Присъщата характеристика на ЛЮБЕЩАТА ИНТЕЛИГЕНТНА СЪЗИДАТЕЛНА СИЛА, която дава индивидуална форма и „същност“ на творението, е РАБОТА.

Съзидателната Сила действа за нас, в нас и чрез нас и нейната „работа“ е винаги, винаги, винаги подтиквана от ЛЮБОВ.
Това космично откровение ме изпълни с радост и удивление. В какъв прекрасен свят живеем! Това беше кулминацията на моето просветление и на цялостната ми представа за ИСТИНАТА за ИЗТОЧНИКА НА ВСИЧКО СЪЩЕСТВУВАЩО.

Вече бях „видял“ реалността на физическите тела, съставени от различни групи идентични, „безкрайно малки единици“, които работят в дух на сътрудничество и хармония, за да изградят отделните им компоненти – от плътта, костите и кръвта до очите и косата. Единствената разлика между тези групи е в типа работа, предопределена от общите им цели. Не е ли именно БОЖЕСТВЕНИЯТ ИМПУЛС основата и вдъхновението зад цялата тази интелигентна, целенасочена дейност в тялото, както и в човешкото поведение, когато хората работят в синхрон, за да постигнат планирана цел? Тогава те черпят интелигентност и намерение от Съзидателната Сила, но същевременно колко различни са действията им, когато са заети със земни дела или обществени проекти, в които неизбежно възникват спорове и разногласия.

Получих осъзнаване за БЕЗКРАЙНАТА СИЛА на „Интелигентното Съзидание“, винаги активно в творението и поддържащо ред, сътрудничество, хармония и всекидневна продуктивност, ненадмината от човека никога и никъде.

7. Естеството на „Съзидателната Сила“ е ОЦЕЛЯВАНЕ.
Оцеляването е безспорно най-удивителното обезпечение на всички живи същества, за да растат, да се лекуват от болести и наранявания, да се хранят и да поддържат телата си здрави, да създават поколения и да гарантират запазването на вида си. Единствената реалност, в която човечеството може да бъде напълно сигурно, е, че дейността на Съзидателната Сила е последователна и методична, година след година.

Слънцето, Луната и звездите остават по местата си в продължение на хилядолетия и беше доказано, че всички те следват свой собствен път на движение – явление, което е част от голямата схема за оцеляване на творението.

Ако това е така, тогава как е възможно вечният пламък на Любещата Интелигентна Съзидателна Сила, скрит във всяко сътворено същество във Вселената, да не оцелее? Следователно този свят е само образ и подобие на скритите светове на Любещата Интелигентна Съзидателна Сила отвъд вашето измерение. Реалността на целостта на творението е отвъд видимия ви свят.

8. Присъща характеристика на Любещата Интелигентна Съзидателна Сила е РИТЪМЪТ.
Видях РИТЪМ в процесите, които протичат във физическия свят. Всичко е подчинено на сезони, които водят до растеж и разцвет на живота. Сезонът на растеж преминава в сезон на зреене, събиране на реколтата и семената, които гарантират оцеляването на растителните видове. После постепенно жизнеността им стихва и идва период на почивка през зимата. Но нищо сътворено и живо не би могло да изчезне.

Този ритъм се вижда ясно дори при женските видове живи същества. Във Вселената Слънцето и Луната проявяват същите характеристики.

Затова всичко в творението има своето време за поява и време за прибиране на реколтата. Следователно самият човек също е подложен на приливи на растеж и успех и отливи на застой.

9. Присъща характеристика на Любещата Интелигентна Съзидателна Сила е ЗАКОН И РЕД.
Неизменният ред и надеждност, ясно видими в творението и ръководещи дори най-малките единици („клетки“) в тялото, са удивителни и далеч надхвърлящи всяко човешко начинание. Следователно процесите в цялата Вселена са подчинени на система от съвършен ЗАКОН и РЕД.

Осъзнавах на все по-високи и по-високи нива на духовен възторг, че „съзидателната сила“ проявява интелигентна целенасоченост и любеща загриженост за всички живи същества. Разбрах, че животът не е нещо мъгляво и аморфно, а интелигентна, любеща съзидателна сила, която всъщност можех да почувствам в себе си като неописуемо състояние на извисено съществуване, възприятие, сияние, екстаз, радост и любов. Знаех, че съм едно цяло с нея – изпълнен с нея – и едно цяло с всичко наоколо, едно цяло с небето и звездите.

А най-прекрасното и най-изумителното беше, че самото „Естество“ и „Функция“ на „Отца – Съзидателната Сила“ е да работи за човека, за да му създаде радост, красота и комфорт, които да гарантират неговото благосъстояние; да работи вътре в него, за да му осигури щастие, здраве и удобство, и да работи чрез него, като го вдъхновява с ново осъзнаване и разбиране.

Изпълниха ме славни видения за съзиданието. Щом действително се превърнем в „едно цяло” и станем пречистени проводници и инструменти на „Интелигентната Съзидателна Сила“, бихме могли постепенно да издигнем съзнанието си, докато не започнем наистина да изразяваме Нейното „ЕСТЕСТВО“ чрез умовете и сърцата си. Тогава „животът на Земята“ реално ще се превърне в „живот в рая“ и ще влезем в състояние на вечно съществуване!

Помислих си, че това със сигурност трябва да е истинската цел зад съзиданието. С прилив на въодушевление и любеща радост разбрах защо човекът се е появил и еволюирал! И макар хората да са толкова несъвършени в поведението си и въпреки многобройните си простъпки в миналото и днес, в бъдеще за тях абсолютно всичко е възможно, защото са едно цяло със „Съзидателната Сила“ и „Съзидателната Сила“ е вътре в тях, като им дава живот, здраве и всичко останало, от което се нуждаят.

Цялото това осъзнаване ме издигна до висините на такъв възторг, въодушевление и върховен екстаз, че едва успях да го понеса. Чувствах, че тялото ми сякаш се разтваря в нарастващата Сила вътре в мен. Бях облян в СВЕТЛИНА и можех да Я видя как озарява пустинята наоколо. Сърцето ми пееше възхвали. Колко прекрасна и красива бе Любещата Съзидателна Сила, която работи непрестанно в нас, за нас и чрез нас!

Какво ЧУДО бе сътворението!

Извиках на глас: „ТИ си ИЗТОЧНИКЪТ на всичко СЪЩЕСТВУВАЩО, ти си създателят и едновременно този, който се проявява във и чрез създаденото. В цялата Вселена няма нищо отделено или откъснато от безмерната вечна безкрайност на БОЖЕСТВЕНИЯ ЖИВОТ, Съзнанието на Съзидателната Сила, което си ТИ. Тогава как е възможно човечеството да е толкова греховно и защо хората страдат от болести, бедност и нещастие? Кажи ми, о, любещи „Отче“, Съзидателна Сила, защото съм тежко обременен с болката на окаяните!“

Тогава ми беше показана реалността на „земното състояние“ на всички живи същества. Почувствах огромно вълнение, защото най-сетне щях да разбера как тази любеща Божествена „Съзидателна Сила“ би могла да допусне Нейните творения да понасят толкова много страдания. Беше ми показано, че всяко живо същество би трябвало да бъде в блестящо здраве, да е обгрижвано, подхранвано, закриляно, изцелявано, поддържано в мир и изобилие, процъфтяващо в едно организирано общество от „същества“, които проявяват един към друг само любов.

Но в момента на сътворение възникват два ОСНОВНИ ИМПУЛСА, които осигуряват индивидуалност, но и контролират човешкото съзнание. (ИМПУЛСИТЕ ми бяха подробно обяснени, но ще запазя това знание за бъдещо Писмо, когато ще бъдете в състояние да го разберете по-добре)……………………………

Беше ми показано ярко видение на новородено бебе – като „светлина“, форма на живот на „Съзидателната Сила“. Докато то растеше, от детството му до зрелостта, чистата СВЕТЛИНА на „Съзидателната Сила“ в него постепенно помръкваше и накрая бе изцяло покрита от плътна обвивка с вериги и ремъци. Запитах се за смисъла на видението и ме осени едно ясно разбиране: от раждането до смъртта си хората вярват и настояват, че техните пет сетива – зрение, слух, осезание, обоняние и вкус – отразяват правилно „реалността“ на тяхната същност и на Вселената около тях. И тъй като черпят силата на ума си директно от Божествената „Съзидателна Сила“, тяхната „реалност“ се създава според собствените им вярвания.

Разбрах, че всеки ремък представлява съвкупност от личните обичайни мисли и реакции към хора и събития – предразсъдъци, омраза, враждебност, безпокойство, скръб, – които обвързват човека с ниските вибрации и не допускат Светлината на „Съзидателната Сила“ до вътрешната му визия. Така, без да знае, той неусетно навлиза в мрака. Вярва, че расте и съзрява по приемлив за света начин, което ще му даде възможност да напредва, да прави „добро” и да преуспее, каквато е и целта на повечето хора на Земята. Но всъщност колкото по-зрял става и колкото по-изкусен в светските маниери, толкова по-силно се затяга хватката на неговите вериги и ремъци, изковани от измамни и егоистични желания, алчност, агресия и насилие, които го държат в плен на ИМПУЛСИТЕ близнаци „Свързване-Отхвърляне”. Тези вериги и ремъци тежат и обременяват психиката му – „силата на съзидателното съзнание“ дълбоко вътре в него. И с всяка изминала година те ще се затягат все повече, докато не осъзнае какво си причинява и докато не се разкае искрено за всеки ремък и верига и не се реваншира на онези, на които е навредил.

От видението научих най-ценния аспект на съществуването: човек се ражда с пълния потенциал да направи живота си прекрасен, но отдавайки се на егоистични копнежи и омраза, сам създава своя затвор от нещастие, от който не може да избяга, докато не осъзнае ИСТИНАТА ЗА СЪЩЕСТВУВАНЕТО.

Всички проблеми на суровото битие се коренят единствено в личните мисловни процеси! И единствено „формите на съзнание“ на хората – мисли, думи, чувства, действия – създават плътна преграда между тяхното и Всемирното Съзидателно Съзнание, което изцяло изпълва Вселената – всяко листо, дърво, насекомо, птица, животно и човек.

Бяха ми разкрити и ЗАКОНИТЕ НА СЪЩЕСТВУВАНЕ, които контролират способността ви да създавате нови обстоятелства, обкръжаваща среда и взаимоотношения, както и постижения или провали, просперитет или бедност.

Това, в което дълбоко в себе си ВЯРВАТЕ, че сте – добри или лоши, – такива ще станете.
Това, от което се СТРАХУВАТЕ, че другите ще ви причинят, те ще ви го причинят.
Това, което се НАДЯВАТЕ да направят за вас, най-напред трябва да направите за тях, защото така създавате „модел на съзнание“, който ще се върне, за да ви благослови – дотолкова, доколкото сте ги благословили и вие.
Това, от което се БОИТЕ, че ще се разболеете, именно то ще ви повали, защото сте изградили „модел на съзнание“ на болестта, която най-малко искате.
Това, което изпращате чрез ума и сърцето си, своевременно се връща при вас под една или друга форма. Но помнете, че винаги е съизмеримо. Силно емоционалните мисли са „семена съзнание“, посадени в „полето“ на вашето.
Те ще растат и ще ви носят подобна реколта за жътва.
Това са плодовете на свободната воля.
Няма как да избягате от мислите, думите или делата си, защото сте родени от силата на Божественото Съзидателно Съзнание и вие също сте толкова съзидателни във въображението си.

Ако искате добро за себе си, първо трябва да го дадете на другите. Нека самото ви съществуване да бъде благословия за тях.

Когато сте в хармония с всички останали, тогава сте и в съвършено съзвучие със

силата на всемирното съзидателно съзнание

и се вливате в потока на „естеството“ на Отца – растеж, закрила, подхранване (физическо, умствено, духовно), изцеление и задоволяване на нуждите, всичко в система на закон и ред.

Как мога да ви опиша вътрешната светлина, превъзходния блясък и великолепие на радостта и силата на любовта, които изпълниха и завладяха цялото ми същество с такъв интензитет, че извиках от натиска им върху ума и сърцето ми. Усещането беше толкова мощно, че сякаш телесната ми форма щеше да се разтвори напълно. Докато получавах това върховно, възвишено разбиране за Реалността, за Източника на нашите Същества и истинското естество на цялото сътворение – и на сътворението на човечеството, – духът ми се извиси и тялото ми стана леко като перце.

Докато бях издигнат в Божествената Съзидателна Сила, наистина бях почти „Божествен Човек“ и до голяма степен преживявах Нейното „Естество“ и чувствах Нейната движеща сила и любеща загриженост за цялото човечество.

Затова по-късно можех да кажа истината: „Само аз познавам и съм виждал Отца“.

В онзи момент как силно копнеех да проповядвам и лекувам, да утешавам, извисявам и храня, да отнемам болката и страданието на хората! Жадувах да ги освободя от страха им от техния митичен „отмъстителен бог“!

Щом се върнех да им кажа истината, щях сериозно да наблегна на „реалността“ на „Съзидателната Сила на Отца“ – СЪВЪРШЕНАТА ЛЮБОВ, която задоволява всяка тяхна потребност. Те трябваше само да „попитат, потърсят, помолят“ и нуждите им – каквито и да са те – щяха да бъдат удовлетворени. С каква радост щях да им съобщя „добрата вест“, че „избавлението от страданията“ е на една ръка разстояние, но само ако предприемат необходимите стъпки, за да пречистят умовете и сърцата си от ИМПУЛСИТЕ БЛИЗНАЦИ в проявеното „същество“.

Мислех си, че това би трябвало да е много лесно, тъй като се изискваше единствено разбиране и самоконтрол.

(– Спуснах се към вашето ниво на вибрации, за да пресъздам какво беше реалното състояние на ума ми, докато бях в пустинята. Ако се опитате да навлезете в моето „състояние на съзнание“ тогава, това безкрайно ще помогне на собственото ви разбиране за него. Толкова много неща ще ви станат ясни ­– дарбата ми да лекувам, способността ми да „ходя по вода“ – и ще ги възприемете като естествен резултат от новото ми разбиране за „Съзидателната Сила на Отца“.

Ако четете евангелията на Матей и Марко, те ще добият различно значение за вас. –)

И да се върна към последните часове от просветлението си. Бях в пустинята, вече с ясното разбиране, че човек сам (макар и не по своя вина) си пречи да бъде в хармония със „Съзидателната Сила на Отца“, и копнеех бързо да се прибера и да започна да проповядвам, лекувам, утешавам; да избърша сълзите на всички, към които изпитвах толкова дълбоко състрадание. Но все още не бях склонен да напусна това „свято“ място, където получих такова просветление и преобразяване на духа.

От друга страна, какво прекрасно бъдеще ме очакваше! Щях да обикалям градове и села и да съобщавам ДОБРАТА ВЕСТ на тези, които срещах: „Небесното Царство“ – там, където всяка болест изчезва и всяка нужда е задоволена – е вътре във вас!“ И тъй като знаех, че „Отца“ и аз сме „едно цяло“, а умът ми вече беше пречистен от старите мисли и идеи, щях да лекувам болестите и страданията им и да ги уча как да се избавят от бедността.

Когато СЪЗНАНИЕТО НА ОТЦА вътре в мен започна да избледнява и постепенно се върнах към нормалното си състояние, усетих мъчителен глад. Върнаха се и човешките ми мисли и обусловеност. Реакциите ми към моите шестседмични преживявания започнаха да се променят. Обичайното ми човешко осъзнаване за „мен самия“ и за моите желания завладя мислите ми.

„С мен се случи нещо удивително и напълно неочаквано! – ликувах аз. – Беше ми разкрито знание, отвъд всяко друго, давано на някого досега.“ Тържествувах, тъй като моите съмнения и бунтарство срещу отмъстителния „бог“ на традиционните ортодоксални евреи се оправдаха. В крайна сметка се оказах прав!

Кой е подозирал някога, че човешкият ум може да бъде толкова съзидателен, че една настойчива мисъл или силно желание наистина да се прояви във видимия свят? Осъзнах, че Моисей трябва да е знаел това до известна степен, защото е постигнал някои необясними неща, когато израилтяните са били в безизходица. Станал е водач на поробения в Египет народ и е променил съдбата му. Сега можех да се върна и аз също да освободя народа си от суровия контрол на собствените му Учители.

Болките ми от глада се засилиха. Хрумна ми, че мога да превърна камъните в хляб и да задоволя копнежа си за храна, защото си спомних, че „Съзидателната Сила на Отца“ действа чрез ума ми, следователно всичко във Вселената е подчинено на волята ми. Тъкмо се канех да изрека „думата“, която щеше да превърне камъните в хляб, когато нещо вътре в мен рязко ме спря. Получих силно внушение, че „Съзидателното Съзнание на Отца“ е съвършена закрила, подхранване и задоволяване на нуждите, така че щеше да се погрижи за глада ми, ако го помолех за облекчение.

Разбрах, че ако незначителното ми човешко „аз“, бидейки в нужда, използва „Съзидателната Сила“ за егоистични цели, щях да издигна преграда между себе си и Нея и всичко, което току-що бях научил, можеше да ми бъде отнето. Това ме уплаши и бързо помолих „Отца“ за нови сили, за да се върна в поселищата и Назарет. Помолих също гладът ми да бъде облекчен по най-подходящия за мен начин.

Веднага болките ми стихнаха и почувствах прилив на енергия в цялото си тяло. Това доказа, че всичко, което бях видял, чул и разбрал, беше „реалност“, а не мираж, породен от престоя ми в пустошта, изгладнял и сам.

Новите сили ми позволиха да побързам по каменистите пътеки на излизане от пустинята. По пътя срещнах добре облечен мъж с мило и приветливо лице. Той ме поздрави сърдечно и изрази загриженост, щом видя занемарения ми външен вид и влошеното ми състояние. Внимателно ми помогна да седна на един камък и сподели с мен вкусното си месо и хляба си. Зачудих се какво ли прави на това запустяло място и откъде е дошъл. В отговор на моите въпроси той само се усмихна, но не изглеждаше ни най-малко изненадан, когато му казах, че съм бил в пустинята толкова много дни, загубил представа за времето. Обясних му, че съм получил просветление за истинското естество на Създателя на света и за Законите на Съществуването. Той просто се засмя и кимна.
– Връщам се при хората си, за да им предам всичко, което научих. – радвах се аз. – Знам, че ще мога да ги излекувам и да ги избавя от болестите и бедите им.
– Ще са нужни много хилядолетия. – отвърна тъжно непознатият.
Понечих да го смъмря за липсата му на вяра, когато осъзнах, че е изчезнал. Тогава разбрах, че ме е навестил Божий пратеник, за да ме подкрепи с хубав хляб и месо и състрадателно да ме предупреди, че въпреки ентусиазма ми моята мисия можеше да не се окаже толкова лесна.

Посърнах от неговото предупреждение. Ентусиазмът ми се стопи. Разстоянието до първото село ми се стори безкрайно. Как една промяна в човешкото мислене води до промяна в настроението!

Хрумна ми, че мога да потвърдя по още по-несъмнен начин истинността на това, което ми беше показано, като скоча от ръба на някоя пропаст, което щеше значително да съкрати пътя ми. Тъкмо се канех да го направя, когато ме прониза силното усещане, че се опитвам да „докажа“ реалността на просветлението си. Ако ми беше нужно такова доказателство, значи се съмнявах в него и вероятно щях да загина. При това ми беше показано, че във всяка една ситуация бих могъл да издигна мислите си към „СЪЗИДАТЕЛНОТО СЪЗНАНИЕ НА ОТЦА“ и да помоля за нейното разрешаване. Колко бързо бях забравил Истината!

Затова започнах да се моля, горещо да искам прошка, задето бях толкова слаб, че да се отдам на собствените си фантазии и да търся свой собствен начин да оправя нещата.

Отговорът отново дойде като прилив на нови сили и краката ми се понесоха с по-голяма увереност по неравния терен. Открих също, че изминавам дълги разстояния толкова бързо, че сякаш се движех извън реалното време, в по-ефирно измерение, където човешките преживявания се издигат над тежкия плен на изтощително изразходване на енергия. Вървях толкова леко, че сега това дори ме ободряваше. Ликувах, защото бях открил ключа за „по-изобилен живот”!

Малко по-късно, вече напълно спокоен, умът ми се зарея и се замислих за срещата си със странника и за добрината, която беше проявил към мен. Спомних си също неговото предупреждение и предишната ми природа отново се завърна – разбунтувах се силно, че бе дръзнал да ми каже как щяха да протекат делата ми. Реших, че той не знае нищо за моето бъдеще и пренебрегнах думите му. „Та с новото си знание – мислех си аз – бих могъл да постигна неща, които досега никой друг не е постигал. Вместо да се боря с трудния живот, лесно бих могъл да трупам богатства, да привличам последователи където и да отида и да споделям знанията си с тях, за да улесня и техния живот. Бих могъл да премахна цялата им болка и страдание.“

Докато обмислях многобройните места, които толкова лесно бих могъл да посетя, усетих, че едва докосвам земята и все повече се издигам, докато не стигнах до най-високия връх на стръмна планина с гледка към цялата околност.

Всичко лежеше пред мен. Предишният ми ентусиазъм се завръщаше. Щеше да е толкова лесно да събера хората и да споделя с тях цялото си знание. Щях да стана влиятелен, дори известен – човекът, който спаси човечеството от всички болести и беди. Щях да спечеля възхищение и уважение и нямаше да ме помнят като лентяй и нехранимайко.

Обаче това, което бях научил само преди няколко часа, шокиращо нахлу в съзнанието ми с огромна сила и яснота.

Нима не бях разбрал, че единственият начин да успея, беше да изоставя собствената си воля и да се обръщам за помощ към „ОТЦА“ във всяко свое начинание?

Тогава си спомних, че сътворението изпълнява свои собствени цели. Индивидуализиращият процес беше създал „привличането и отблъскването“, „даването и получаването“ в поведението на хората. И въпреки че тези човешки характеристики им причиняваха толкова неволи, нима именно неволите не ги принуждаваха да търсят по-добър начин на живот, за да намерят истинско щастие? Осъзнах, че страданията имат своето място в схемата на земното съществуване.

Имах ли право да донеса на хората привилегировани знания и да обезсиля резултатите от „индивидуализиращия процес“?

Разбрах, че съм размишлявал от „централна точка“ на своята индивидуалност – „егото“, чиито подбуди издигат прегради между хората и „Съзидателното Съзнание на Отца“. Затова, ако исках да живея в съвършена хармония с Него, каквото беше и искреното ми намерение, моята „Централна точка на човешки желания“ трябваше да бъде покорена.

И така, продължих по пътя си и се чудех какво ми предстои и как най-добре бих могъл да преодолея импулсите, които ръководят земната ми същност, за да остана в Потока на „Съзнанието на Отца“ и да черпя от него вдъхновения, напътствия, решения на проблемите, редовно препитание, здраве и закрила. Всъщност разбрах, че докато съм в Неговия ежедневен поток, никаква беда не можеше да ме сполети и всяка моя нужда щеше да бъде задоволена. И още по-важното – „Съзнанието на Отца“, действащо чрез мен, щеше да направи каквото е необходимо за хората, които отчаяно се нуждаеха от изцеление и утеха.

Във всеки един момент трябваше да превъзмогвам бунтарството си срещу суровата реалност на съществуването, да се вслушвам във „вътрешния си глас“ и да се съобразявам с Неговата „Висша Воля“. А тя е „Съвършена Любов“, изцяло насочена към насърчаване на това, което е най-добро за мен. Осъзнах, че би било изключително глупаво да продължавам по пътя на „собствената си воля“, която бе диктувала поведението ми досега.

Точно тогава получих вдъхновение да говоря на хората с притчи. Тези, които бяха готови да получат знанията, щяха да ги разберат и да се възползват от тях. Но, както се оказа, дори моите ученици не успяха да се освободят от еврейската доктрина в достатъчна степен, че да могат да разберат значимостта на съзнанието или пък дейността на Божествената „Съзидателна Сила“ в творението. (И досега те остават загадка за всички, освен за духовно просветлените.)

Затова моите Писма трябва да се четат бавно и да са придружени с много медитация и молитви, за да бъдат правилно разбрани, защото човешкият ум не би могъл да възприеме незабавно и напълно дори духовните думи на просветление.

И помнете, че ако не можете да станете като „дете“, свободни от натрупаните безполезни убеждения, предразсъдъци, негодувание, амбиции и его-подбуди, с ум, изпълнен с удивление и безрезервна вяра, няма да сте способни да усвоите правилно тези страници. А за да станете „дете“, трябва да положите усилия да изхвърлите всяка стара мисловна обусловеност.

Ако страдате умствено, емоционално или физически, то е само защото вашите най-искрени вярвания, каквито и да са те, не са били полезни за вас, не са насърчили благоденствието ви.

Време е да преразгледате НАЧИНА СИ НА МИСЛЕНЕ. Доволни ли сте от него?

Решенията са във вашите ръце. И докато ги вземате, можете да призовете „Отца“ за помощ, за да направите нужните промени, и тя със сигурност ще ви бъде дадена. Но само ако не се съмнявате.

Затова ви приканвам да продължавате да четете и усвоявате следващите страници.

Искам да наблегна на силата на човешкия начин на мислене, който е съвкупност от всички ваши съзнателни и подсъзнателни програми. Много е важно да разберете, че никаква част от него не произтича от духовното измерение. Той е изцяло земен и навярно изпълнен с митични идеи, предразсъдъци, заблуди, неприязън, погребани спомени за стари обиди и затвърдени методи за справяне с възходите и паденията на живота. Вашият човешки начин на мислене, включително всички религиозни идеи или вярвания, определя вашия свят – взаимоотношения, преживявания, успехи или неуспехи, щастие или нещастие. Той е отговорен дори за вашите болести и злополуки.

Нищо не идва случайно. Всичко е изтъкано от вътрешните нишки на личното ви съзнание – мисли, очаквания, убеждения за съществуването, съдбата и „Бога“. Живеете в такъв свят, какъвто сами сте си създали. Затова деца, отглеждани в една и съща среда, се оказват различни.

Всички вие имате свой собствен индивидуален начин на мислене, конструиран според присъщите ви характеристики. И ако не бяхте започнали да го развивате още от раждането си, щяхте да бъдете несъзнателни като статуи, лишени от чувства, реакции и мнения. Щяхте да втренчвате празен поглед в света и дори около вас да кипеше оживление, нищо нямаше да повлияе на съзнанието ви. И нищо нямаше да ви прави щастливи или нещастни, дори и да избухнеше бомба наблизо. Без начина си на мислене нямаше да имате живот и развитие; нямаше да има добро и зло.

ТИПЪТ на вашето мислене определя качеството на вашия живот. Това е първата Истина за Съществуването, която искам да осъзнаете и да разберете напълно. Също така имайте предвид, че ще носите своя начин на мислене със себе си, където и да отидете, докато сте живи. Не можете да избягате от него и ден след ден той ще продължава да създава за вас същите преживявания, каквито сте имали и в миналото.

Целият живот на много хора преминава с убеждението, че са нещастни и злочести. Смятат, че другите са подли, жестоки и груби с тях и че вгорчават дните им. Вярват, че „другите“ са тези, които постоянно предизвикват кавги и създават затруднения, докато те самите са съвършено невинни при всяка провокация.

Напротив, „другите“ не са виновни – единствено вашият начин на мислене привлича негативните обстоятелства около вас.

Мнозина обаче отказват да допуснат вероятността, че самите те носят отговорност за собствените си неприятности. За някои хора е по-трудно да се изправят пред недостатъците си, отколкото за други, които имат вътрешна сила и самоувереност да погледнат себе си честно и безпристрастно.

Искрената Молитва привлича в ума ви „Съзидателното Съзнание на Отца“, което тихо и незабележимо премахва от човешкото ви съзнание всичко, което ви безпокои. Това е необходим и много постепенен процес на вътрешно пречистване и развитие.

ЕМОЦИОНАЛНИ МОДЕЛИ
Емоционалните ви модели могат да бъдат също толкова вредни за цялостното ви благосъстояние, колкото и начинът ви на мислене. Заедно те представляват вашите СЪЗИДАТЕЛНИ ИНСТРУМЕНТИ и заедно създават необходимите очертания на бъдещи притежания, събития и обстоятелства. ТЕ действат в живота ви, независимо дали го имате предвид или не.

Далеч по-лесно е да разкриете умствената си обусловеност, отколкото дълбоко вкоренените си емоционални нагласи – съзнателни и подсъзнателни. Може да сте обсебени от негативни емоционални модели, без изобщо да ги забележите, тъй като са прикрити от моментните ви чувства в ежедневието.

За да разберете какви са те в действителност, задайте си следните въпроси и бъдете напълно честни със себе си. Да се опитвате да се скриете от истината за емоционалните си модели, означава просто да мамите себе си и сами да си пречите да постигнете онова щастливо състояние на съществуване, на което би трябвало да се наслаждавате.

Какво е истинското ви отношение към ЖИВОТА? Искам да напишете топло и състрадателно писмо до себе си и да разкажете как точно се чувствате, докато отговаряте на въпроса: радвате ли се, че сте живи, или бихте предпочели да не сте? Ако вашият честен отговор е вторият, значи имате негативно отношение към съществуването и дълбоко в себе си сте във война с живота. Осъзнавате, че трябва да продължите ежедневието си, но на подсъзнателно ниво просто искате да се откажете. Вашата вътрешна борба ви пречи да привлечете всичко онова, което бихте могли да преживеете, ако имахте позитивни емоционални модели.

Какво е истинското ви отношение към роднините? Таите ли някаква скрита враждебност, която не искате да признаете или за която не подозирате? Какво е отношението ви към работата, колегите, забавленията, другите раси и т. н.? Запишете всички наблюдения за себе си и ги съхранете.

Това упражнение е за вас и само във ваша полза. Не го правите, за да станете по-добър човек, да угодите на „Бога“ или да си спечелите одобрението на околните. Правите го, за да премахнете вътрешните пречки към своето духовно развитие и пълно щастие.

Ако решите да промените живота си, като ежедневно четете тези Писма, горещо ви приканвам да отбележите дата на записките си и да ги приберете на сигурно място. Прочетете ги отново след година и се насладете на огромните промени в начина си на мислене, както и на промените в обстоятелствата около себе си.

Помнете, че молитвата и медитацията, изцяло насочени към вашия Създател, ще ви вдъхнат нови сили и прозрения, които на свой ред ще предизвикат промени в чувствата и заобикалящата ви среда. Но когато се молите, никога не се съсредоточавайте върху проблемите си ­– винаги искайте точните средства да се справите с тях. Нека вашият Създател ви даде правилните решения, които човешкият ви ум е неспособен да измисли.

Например никога не казвайте на „Отца“ колко сте болни. Съсредоточете се върху Силата, която незабавно облекчава състоянието ви (макар че съзнанието ви може да е така наситено с човешки характеристики, че да не я почувствате), благодарете за бързото си възстановяване и повярвайте в него.

Когато „благодарите“, вие приемате, признавате, вярвате и запечатвате в ума си убеждението, че вашата молитва е стигнала до „Любещото Съзнание на Отца“ и вече се „обработва“, за да се прояви във видимия свят в подходящия момент. (Когато бях в Палестина, непрекъснато благодарях за делата си, още преди да ги изпълня.) В никакъв случай след молитва не разправяйте на хората колко зле се чувствате, в каква ужасна ситуация се намирате или колко лошо е състоянието на държавата ви. Ако сте помолили Създателя да разреши проблемите ви – финансови или здравословни, – какво ли оскърбление е за Него да продължавате да повдигате негативите от миналото? По този начин незабавно унищожавате работата, с която Той вече се е заел.

Ако след молитва вашите предишни негативни състояния не са се променили,  молете се дотогава, докато не ги изхвърлите от ума си и наистина не повярвате, че Божественото Съзнание се грижи за всичко – точно в тази минута. Благодарете отново и отново за това, което сте поискали, и то със сигурност ще се прояви във видима форма.

Днес хиляди хора по света постоянно разчитат на Всемирния Създател да задоволи всяка тяхна нужда и свидетелстват за многобройни благословии в живота си. Затова, освободете се от страховете си – те с нищо не ви помагат. Обръщайте се към „Отца” като към ИЗТОЧНИКА НА СВОЕТО СЪЩЕСТВО, на своето зачеване, растеж, развитие, подхранване, възстановяване, изцеление, задоволяване на нуждите, ЗАКРИЛА, всичко в система на ДУХОВЕН ЗАКОН И РЕД. Осъзнайте, че цялата тази прекрасна дейност е конструктивна, целенасочена, методична. Вие наистина разполагате с един ВЪРХОВЕН УМ, който стои зад вас, вашето семейство и условия на живот. ДОВЕРЕТЕ МУ СЕ.

Не позволявайте на мислите си да провалят Божествения Съзидателен Процес!

Преди всичко помнете, че Аз, ХРИСТОС, извърших така наречените чудеса само защото осъзнах, че „Божието царство“ е вътре в мен и че винаги мога да разчитам на своя Създател да работи в мен и чрез мен.

Не забравяйте, че имате индивидуално съзнание само защото сте го извлекли от Съзидателното Съзнание на „Отца“. Когато то е напълно пречистено от негативността, ще откриете, че вие също сте станали Негов истински проводник. И вие като мен ще бъдете радостен източник на растеж, подхранване, изцеление, закрила и задоволяване на нуждите, в система на добре организиран закон и ред, за всички около себе си. Това мощно влияние ще се разпростира чрез ума ви към вашите семейства, приятели, съседи, земеделски земи, животни и култури.

Както електричеството, протичащо през ръцете ви, ще запали Бунзенова горелка[4] в лаборатория, така и вашите излъчвания на ЖИЗНЕНАТА СИЛА ще бъдат от полза за всички, които влизат във вашия обсег на влияние.

Това е намерението зад сътворението. Вие сте предназначени да изразявате Всемирното Съзидателно Съзнание чрез ума и сърцето си. Аз, ХРИСТОС, дойдох, за да ви кажа как да го направите.

Преди всичко помислете в какво „състояние на съзнание“ се намирах, когато извършвах своите така наречени чудеса. Не използвах точно определена молитва, просто молех „Съзидателното Съзнание на Отца“, което се излъчва чрез моето, да осигури каквото е необходимо.

Ясно осъзнавах и визуализирах, че ТО е динамично действаща Сила, която чрез видимия свят проявява себе си като съзидателност, интелигентно планиране, растеж, хранене и подхранване, закрила, изцеление, възстановяване, задоволяване на нуждите – всичко в система на закон и ред.

Ясно разбирах, че „Съзидателното Съзнание на Отца” ще излъчва чрез моето цялото Си Естество, за да влезе в съзнанието на онези, които са се молили за изцеление и искрено са повярвали, че ще го получат. Знаех също, че ако им липсва „вяра и очакване на изцеление“, тяхната негативна нагласа щеше да попречи на въздействието на притока на Неговото ЕСТЕСТВО и изцеление нямаше да има.

Освен това разбирах, че лечението, извършвано от „Съзидателното Съзнание на Отца”, всъщност е Любов, видимо проявена на Земята, и че цялата Негова дейност във физическия свят също е проявена любов – и благодарях.

Разбирах, че цялата субстанция на Вселената произлиза от Всемирното Съзнание – и благодарях.

Разбирах също, че „Съзидателният Отец“ е „работникът“; че Той е вечен и безкраен и че нищо, нищо, освен човешкият ум, не би могло да го спре да си върши работата. Затова освобождавах ума си от всички човешки мисли и чувства и знаех, че съм истински проводник на „Любещия Отец“ и че неговата съвършена воля за нуждаещия се от изцеление щеше да бъде изпълнена.

Но имайте предвид, че също така бях наясно, че макар тази част от съзнанието на болния, която беше причинила заболяването или осакатяването му, за момента да беше заличена от тялото му, неговото обичайно „съзнание“ можеше да доведе до завръщане на предишното му състояние, вече изцелено по божествен път. Затова му казвах: „Върви си и не съгрешавай повече”.

Искам да знаете и искрено да вярвате, че моето състояние на съзнание на Земята, което ви описах, е „състоянието на съзнание“, към което и вие трябва да се стремите с цялото си сърце и ум.

Просветлението, което преживях в пустинята, ми позволи да постигна до голяма степен ХРИСТОВОТО СЪЗНАНИЕ, още докато бях на Земята. Ако имате воля да го направите и вие, можете да последвате стъпките ми, а аз със сигурност ще бъда наблизо, за да ви помагам във вашето пътуване. Ако сте достатъчно чувствителни, ще можете да доловите моето присъствие. Но дори известно време да не усещате нищо, не се обезкуражавайте – докато полагате усилия да променяте съзнанието си, можете да бъдете абсолютно сигурни, че се настройвате към моето ХРИСТОВО СЪЗНАНИЕ и аз ще бъда наясно с всичко, което се случва с вас.

ЗНАЙТЕ, че вашата цел на Земята е да се издигате духовно дотогава, докато не превъзмогнете цялата си човешка същност, която в момента ви дърпа надолу, и докато в крайна сметка също не станете способни да контролирате елементите и не се превърнете в учители.

Освен това разберете, че когато световното съзнание е напълно настроено към „Съзидателното Съзнание на Отца“, всичко, което вреди на вашето съвършено благосъстояние, ще изчезне. Повече няма да има комари, които разпространяват малария; скакалци, които унищожават посевите; тежки климатични условия; инфекции, вируси и всичко останало, което в момента създава проблеми на живите същества. Ще живеете под плаща на всемирната закрила.

Когато вашето собствено съзнание е в съвършено съзвучие и хармония с Любещия Отец, вие също ще бъдете божествено защитени и ще станете проводници на Съзидателни планове, растеж, хранене и подхранване, закрила, изцеление, възстановяване, задоволяване на нуждите, закон и ред.

ЛЮБЕЩИЯТ ОТЕЦ ще действа в ума, сърцето, тялото и делата ви.

Той ще работи и във всички онези, към които насочвате силата му.


[4] Бунзенова горелка – основна част от лабораторно оборудване, която произвежда отделен открит газов пламък за отопление, осветление и стерилизация.

Истината за съществуването | Писмо 1 - Писмата на Христос

19 коментара за “Писмо 1: Истината за съществуването”

  1. По ценно, прекрасно и вдъхновяващо четиво не съм чела отдавна,като съвременно послание,изключвам Беседите на Учителя,те са с такъв неистов заряд и светлина,защо ли?Знам.

  2. Колко е слабо човешкото съзнание?

    За какво думата “ месо “ е в черен курсив?

    Някъде посочени ли са Законите на съществуването?

    Осъзнавам, че всеки път прочитайки дадена страница от писмата си задавам все повече въпроси и откривам нови неща.

    Сърдечни Благодарности на Христовия писар.

    Сърдечни Благодарности на екипа, чрез който тези писма достигат на Български език до нас.

  3. Ако това са наистина писма от Христос, то би трябвало да има обяснението за човека, като координатна система. Би трябвало да има и обяснението за кръстното слово, което не е
    свързано с голготския кръст, а и с никакъв друг. Някак си писмата са блудкави с обясненията си. Извадка от едно от писмата, мисля, че е първото и е написано това: Бъдещата духовна еволюция на човешкия род . Нима Христос не знае,
    че еволюцията няма минало и бъдеще, а че тя е винаги в настоящето и ; тя е винаги настоящ процес. На мен не ми приличат на писма от Христос, а умело използване на името.
    Това не е Христовия речник. Всеки труд заслужава уважение,
    но не мога да приема тези писма за Христови такива. Христос ползва кръстното слово, което няма нищо общо с никакви
    земни представи за кръст.

    1. Скъпа Зора Маринова, в Писмата се съдържат много обяснения, много повече отколкото е възможно да си представи човек, който не ги е прочел. Вие се позовавате на една извадка от незнайно кое Писмо и вече имате категорично мнение!? Това изглежда повече от странно, също както и твърдението ви за това какво е еволюцията, но имате право да мислите и да приемате каквото намерите за добре. Благодаря, все пак, че сте си направили труда да пишете за Христос и за неговите Писма.

    2. Здравейте, г – жо Зора Маринова.

      Еволюцията е процес на развитие. Тя не седи в определено време , а е в ход и прогрес. Нещо което върви напред остава своя отпечатък във времето, следователно има своето минало , настояще и бъдеще.

      Едно което разбрах до този момент в Живота си е, че с Четенето идва Разбирането.

  4. Силвана Влайкова Стаменович

    Приемам тези писма за истинни,защото не трябва да затваряне нашите разбирания за Бога само в нашето ограничено човешко мислене,Той има своя мисия и друг поглед на нещата,тоест неговият божествен промисъл.Па времето,когото се е изявил на израилтяните се е наричал Йехова ,това е била първата стъпка от неговия план за управление на света,втората му стъпка,вторият етап от управлението му е била коренно различна от първата-Исус сина Божий се е наричал,и е бил разпнат ,за да ни освободи от греха,защото човечеството е било вече по-напреднало и най-вече в това отношение да е по-оцсебен от Сатана,сега има различен етап от неговото управление ,човечеството е много по-напреднало умствено и може да разбере Словото му по-добре,той вече не ни говори като на малки деца,а като на зрели хора.Божият промисъл не трябва да се затваря в това което е писано в Библията и в това,което ние мислим за Него,не можем да го ограничаваме само в това,което знаем,трябва да можем да изследване дали това,което казва е Истината или не е.Самият Той е казал:Моите овце познават гласа ми и ме следват.

  5. Така хубаво обяснено,но кой да си отвори ума да мидли ,сърцето да обича ближния като себе си.Обичай Бог БЕЗУСЛОВНО, ВЯРВСЙ И БЪДИ СМИРЕН

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Съдържание