Единственото интервю с Христовия Писар
„Бог е безличен и е безкрайно Съзнание“
Интервю на Кармело Урсо[1] с Христовия Писар
и испанския преводач Валери Мелфи
Кармело Урсо: Първо бихте ли ни обяснили какво представляват ПИСМАТА НА ХРИСТОС?
Христовият Писар: Те са продиктувани от Христос чрез ума на негов анонимен канал, който по негова молба остава известен единствено като Христовият Писар (Recorder). Целта е била Христос да бъде възприеман като единствения истински автор и вдъхновител.
Кармело Урсо: Кога са били написани?
Христовият Писар: През 2000 г. и началото на 2001 г.
Кармело Урсо: Писмата имат ли претенция да бъдат основа на нова религия?
Христовият Писар: Писмата са дадени, за да ни просветлят относно истинската ПРИРОДА на ТОВА, което е дало съществуване на видимия свят и на цялото творение във всички измерения. Те представляват подробно обяснение как и защо Вселената всъщност не е твърда, а е енергия – Съзнание – съзнанието, което дава живот на всичко.
Кармело Урсо: Защо човекът, който ги е получил, остава анонимен?
Христовият Писар: Много хора са писали духовна литература, за която твърдят, че им е била дадена от Христос или Исус. В повечето случаи авторът става известен и името му се помни повече от самото послание. Според Христос тези Писма са семената на бъдещата ни духовна еволюция и следователно са от изключително значение за човечеството. Никога не бива да се забравя, че Христос е както авторът, така и основният говорител в текста. Нищо не е заимствано от други източници – всичко идва директно от неговото съзнание.
Кармело Урсо: Какво представлява Христос според Писмата? Понятие ли е, което се отнася изключително до личността на Исус, или има по-широко поле на действие?
Христовият Писар: Аз, като Христовият Писар, останах с впечатлението, че индивидуалността, която дойде при мен в отговор на отчаяния ми зов за помощ към Исус в момент на голяма беда през 1966 г., всъщност беше Христос-Исус, но личността на Исус отдавна беше се разтворила, докато Христос се беше издигнал в още по-високи измерения на чистото Божествено Съзнание, свободен да остава там или да слиза надолу, когато пожелае. Когато се спускаше в честотите на съзнанието, той се настройваше към тях и ги приемаше, което му позволяваше да общува разумно на всяко ниво.
Кармело Урсо: В Евангелията епизодът с Исус в пустинята обикновено се представя като неговата победа над изкушенията, които Сатана отправя към плътта, сърцето, ума и духа. В ПИСМАТА обаче това преживяване е представено по различен начин: в пустинята Исус е открил истинската същност на Реалността, а именно, че „нищо не е твърдо“. Бихте ли обяснили значението на това откритие за читателите?
Христовият Писар: Трудно е да се отговори на този въпрос, защото някои аспекти от преживяванията на Христос са представени неправилно.
Да, Исус е открил, че нищо не е твърдо, но това се е отнасяло до привидно твърдата материя на планетата – камъни, растения, човешки същества. Той открил, че светът е съставен от енергия, в която прашинките на творението (електрическите частици) „танцуват“ толкова бързо, че създават илюзия за твърди тела.
Най-същественото прозрение обаче е било неговото осъзнаване, че Енергията, която е в основата на всичко във Вселената, е това, което хората наричат Бог. Следователно Бог не е отдалечената от нас индивидуалност, за която са учели евреите, а всемирна и всепроникваща Интелигентност/Любов, в която всяко едно живо същество се ражда, израства, поддържа и подкрепя завинаги. По същество растенията, насекомите, рибите, животните, хората са приели форма и са еволюирали от или вътре в една и съща Божествена Енергия. В корените си ние всички ние сме едно и споделяме едно и също Съзнание. Разликите произтичат от факта, че всеки вид – растения, дървета и т.н. – е ограничен от своята физическа структура до определени граници на преживяване и съзнателна реакция.
Така е и с всички различни видове – но по същество, а по отношение на физическия състав и духа – няма разлика между растението и човека. Единствените разлики се крият в начина, по който използваме съзнанието, с което сме родени.
Истинското значение и дълбокият смисъл на изкушенията за самия Исус обаче били в пълното осъзнаване, че в него съществуват два човешки импулса (които по-късно в Писмата нарича его) – привличане и отблъскване, – които управляват човешкото съзнание и го тласкат към ежедневните му действия. Тогава на Исус са му били дадени вдъхновяващи напътствия, че трябва да престане да се вслушва в егото си и да се уповава на Божественото, проникващо в цялата Вселена, за насоки как да действа в ежедневието. Той с готовност е приел това наставление, но му е било изключително трудно да го прилага на практика, защото гласът на егото му го подтиквал към егоистични действия. Налагало се е непрекъснато да си напомня, че трябва да се осланя на Отца за всички свои нужди. Когато го е правел, те били удовлетворявани по правилния начин.
Кармело Урсо: В ПИСМАТА Христос обяснява, че „всяка външна форма е израз на вътрешното съзнание“, че „ЖИВОТ и СЪЗНАНИЕ са едно и също нещо“ и че и двете съставляват „Съзидателната Сила на Божествения Всемирен Ум“, която е „единствената Реалност зад всяко проявление на индивидуализирана форма“.
Христовият Писар: Това не е съвсем вярно. Преди всичко трябва да се разбере, че външната форма принадлежи на едно ниво на сътворение – видимото проявление на живота и съзнанието само в определени вибрационни честоти. Те дори не могат да преминат в астралното измерение. А Животът и Съзнанието принадлежат на най-висшето измерение на съзидание, въпреки че действат и в човешкото измерение, но при много ниски вибрационни честоти.
Следователно мислите и чувствата, които могат да бъдат преживявани в света, са далеч под тези на по-висшите измерения. По същество те са от една и съща субстанция, но се проявяват различия. И никога не бива да забравяме, че съзнанието, което проектираме, също е електромагнитно, следователно това, което излиза навън, се връща обратно. Затова може да се каже, че личните проекции създават личната среда, преживяванията, здравето и взаимоотношенията.
Кармело Урсо: В съответствие с тези предпоставки, реалността (или нереалността), която съзерцаваме, представлява ли просто проекция на нашето състояние на съзнание?
Христовият Писар: Да, според казаното преди малко.
Кармело Урсо: Какво представлява материята? Какво става с човек, който постигне състояние на пълно единение с Съзидателната Сила на Божествения Всемирен Ум?
Христовият Писар: Такъв човек бихме могли да наречем Учител, тъй като той/тя притежава Христовото прозрение и осъзнава, че съзнанието му/ѝ може да контролира атомите.
Кармело Урсо: Формалното християнство проповядва представата за Бог, който сурово наказва греховете на своите деца с вечен огън в ада. Какво е естеството на „Отца“, за когото Христос говори в ПИСМАТА? По какво се различава от традиционното Божество, представяно от християнските църкви?
Христовият Писар: Разликата с формалната християнска представа за Бог е фундаментална. Според традиционната концепция за Бог, Той е мъж и притежава емоции – може да обича, но може и да се гневи и да отмъщава. Той следи всички човешки същества и ги възнаграждава със „златни звезди“ или ги наказва с „камшици“, според поведението им.
Ето как Христос описва Бога, когато посещава Седекия, след като е изцелил сина му. Той говори на приятелите и опечалените членове на семейството (от Писмо 2):
„Седекия:
– Болестта, която сполетя сина ми, наказание за някое мое минало прегрешение ли беше? И как бих могъл да извърша толкова тежък грях, че Бог да поиска да ми отнеме единствения син? – попита той и много от присъстващите закимаха с глави.
– Ти ми зададе въпроса, на който най-много искам да отговоря, Седекия. Бог е източникът на нашите същества и ни дава ЖИВОТ. Той не би ни ги отнел, както един човек би посегнал на ценностите на друг, защото му е ядосан. Така се държат само хората, но не и Бог. И Той не седи на трон някъде в небето, както всеки цар управлява народа си от престола. Това е човешкият начин и човешкото вярване, а не истината. Божественият начин далеч надхвърля всичко, което земният ум може да измисли или да си представи.
И тъй като само аз съм „виждал” „Онова, което ни е дало съществуване“, знам, че ТО не е „Богът“, за когото проповядват равините. Разбрах, че ТО е „Съвършена любов“ и затова предпочитам да го наричам „Отец“, защото видях, че работи във всяко живо същество и го поддържа в добро здраве – точно както един човешки баща се грижи децата му да бъдат добре нахранени, облечени и защитени в дома му. „Видях“ ГО вътре във всичко на този свят. […]
За нито едно индивидуално същество не е възможно да бъде едновременно навсякъде, но въздухът е навсякъде, макар и да не го виждаме. Знаем и не се съмняваме, че е съвсем реален и много важен за нашето оцеляване. Ако нямаше въздух и не можехме да дишаме, щяхме да умрем. Не виждаме и неговото движение – вятърът, но можем да го видим да разбърква листата и да носи облаците по небето. Така знаем, че въздухът е навсякъде около нас, а вятърът е силен. […]
И въпреки това не виждаме ума. Знаем, че го имаме само заради мислите, които той поражда и които предизвикват някакви действия в ежедневието ни. Вярваме, че умът работи чрез мозъка. Да, така е. Защото как би могъл един роден от плът мозък да произвежда мисли, чувства, идеи и планове?
Сега би трябвало да ви стане ясно, че точно по този начин „Отца“ присъства навсякъде – Той е насочващият „ум“ зад човешкия ум и така върши великите си дела във всяко живо същество. Знаем, че е истина, защото виждаме чудесата, които той създава.“
Кармело Урсо: Според казаното от Христос в ПИСМАТА „волята на Отца е здраве“. Ако това е вярно, тогава какво представлява болестта и как може да бъде изцелена?
Христовият Писар: Според Христос болестта се появява, когато вибрационните честоти на съзнанието в даден орган спаднат под нормата. Това се случва по много начини, включително вследствие на продължителни периоди на негативни мисли, отчаяние, провал, тежка загуба.
Болестта може да бъде изцелена бързо с притока на духовна Светлина към засегнатата част на тялото – чрез полагане на ръце или чрез молитвата на човек, който може да се въздигне в духовната Светлина и да я проектира чрез третото око – шестата чакра. Изцеление настъпва също така и в резултат на насърчаването на тялото да възвърне жизнеността си чрез правилно хранене и прием на лекарства, предназначени за тази цел; чрез коригиране и промяна на негативното мислене; чрез изцеление на отчаянието чрез откриване на вътрешната Сила на Баща-Майка-Живот в нас; дори след неуспех, като се доверим отново на Божествената Енергия в себе си; и като се помолим на Всемирното Божествено Съзнание да удовлетвори всички наши нужди, като винаги благодарим, още преди да получим, с пълната увереност, че молбата ни е чута и нуждите ни ще бъдат удовлетворени.
Кармело Урсо: Формалната религия представя „Небесното Царство“ като място, в което пребивават душите, изпълнили определени изисквания на Бог (да се въздържат от грехове, да вършат добри дела, стриктно да изпълняват религиозните ритуали на преклонение и да приемат Божествената благодат чрез вяра). Какво представлява Небесното Царство според ПИСМАТА? Къде се намира то? Как осъзнаваме, че се намираме в него?
Христовият Писар: Да, това е много материалистична концепция. Христос го описва като състояние на Съществуване – постигане на цялостност на възприятията, на безусловна любов, на пълно опрощение, на съвършено съчувствие и единство на духа с другите, на единение с Божественото Съзнание.
Кармело Урсо: „Отца“, за когото Христос постоянно говори в ПИСМАТА, личностен ли е или не? Мъж ли е и затова ли го наричаме „Отец“? Външно Същество ли е спрямо своите творения или пребивава в тях?
Христовият Писар: За Христос „Отца“ е Живот, Божествено Съзнание, фундаменталната Енергия, от която всичко е приело енергийна форма и съществуване. Той е навсякъде, както въздуха. Той е във всичко, но същевременно е и трансцендентален спрямо живите същества; може да вдъхновява, учи, напътства, закриля, спасява, изцелява. Той изглежда без субстанция, но е най-мощната Енергия, която дава съществуване на всичко живо.
Христос го нарича „Отец“, защото, според Писмо 1, той възприема това Всемирно Съзнание като Божествен Ум, от който всички живи същества черпят своето съзнание – следователно тази Енергия действително е „Баща“ на всички свои деца. Освен това Христос е можел да види, че физическите клетки на живите същества извършват огромна по обем работа, но са направлявани от трансценденталното Съзнание на „Отца“, т.е. „Отца“ действа, за да поддържа творението в добро здраве и правилно функциониране.
Той е безличен и е Безкрайно Съзнание. Всеки път, когато ние, съществата, насочваме мислите си към „Отца“, те достигат целта си и Той ни отговаря лично – защото нашето съзнание работи с електромагнетизма: електричеството изпраща съобщението, а магнетизмът връща отговора към нас в подходящия момент.
Кармело Урсо: Какво казва Христос от ПИСМАТА за вярата и каква е връзката ѝ с чудесата? Какво представляват чудесата?
Христовият Писар: Христос казва, че вярата е от изключителна важност, когато се молим или когато се опитваме да материализираме желание или самолечение. Именно в тези моменти трябва да осъзнаем колко огромно значение има фактът, че нищо не е твърдо.
Когато се молим или визуализираме и се опитваме да привлечем нещо в живота си, именно нашата вяра дава „печат на сигурност“ върху електромагнитния план, който създаваме. Ние казваме на този план: „Ти ще се проявиш в моя опит“ – и това е друга мощна инструкция на съзнание, вложено в плана. Без вяра няма тласък в самия план – той остава просто електрически контур и магнитно запълване, без ясно съзнателно направление в него.
Кармело Урсо: Трябва ли хората да плащат, за да имат достъп до съдържанието на ПИСМАТА НА ХРИСТОС? Къде могат да бъдат намерени и на какви езици?
Христовият Писар: Бях инструктирана да ги дам безплатно на всички хора. Христос очакваше онези, които имат възможност, да дават с радост в замяна. Но това не се случва – или се случва много рядко.
Всички ПИСМА могат да бъдат получени безплатно на уебсайта http://www.christsway.co.za на английски, испански, френски и италиански език[2].
Разговор с преводача Валери Мелфи.
Кармело Урсо: Как ПИСМАТА НА ХРИСТОС влязоха във вашия живот?
Валери Мелфи: Бях и винаги съм била ревностна католичка. С годините обаче започнах да усещам духовно безпокойство и търсех по-висше разбиране. Един следобед, сред огромното количество духовни материали в интернет, попаднах на CHRIST’S WAY и веднага почувствах, че съм намерила това, което търсех.
Кармело Урсо: Какъв духовен процес предизвикаха тези текстове у вас?
Валери Мелфи: Процесът е постепенен и ежедневен. Но е истинско чудо как човек започва да усеща Присъствието и Любовта на Божественото Съзнание във всеки момент и във всяко свое действие.
Кармело Урсо: Каква беше вашата представа за Христос преди да прочетете Писмата?
Валери Мелфи: Такава, каквато Църквата ни я представя.
Кармело Урсо: Промениха ли се вярванията ви след това?
Валери Мелфи: Да, напълно. Един пасаж от Писмо 4 напълно отразява личния ми опит: „В светлината на духовната истина на Христос, доктрините губят смисъл и биват бързо изоставени от просветления ум.“
Кармело Урсо: Какво означаваше за вас преводът испански на този материал? Какви обстоятелства ви подтикнаха да се заемете с тази работа? Получихте ли някаква помощ от други хора, за да я завършите? Може ли преводът на произведение от метафизичен характер да се оприличи на вътрешната духовна работа, например като молитвата или медитацията?
Валери Мелфи: Това беше прекрасно преживяване. Позволи ми да навляза по-дълбоко в Посланията и най-вече ме свърза с Христовата енергия, която се съдържа в Писмата. Работя с огромен ентусиазъм, за да могат хората да опознаят тези дълбоки истини и да се освободят от ограничаващи вярвания.
Преводът на метафизични текстове е сравним с вътрешна духовна работа, подобна на молитва и медитация. В източните традиции, особено в Индия, Япония и Китай, е добре известно, че съществуват различни пътища към Божественото – добре свършената интелектуална работа е един от тях. Молитвата, която води до медитация, е друг. Служенето е още един. Съзерцателната Любов и Песен – също.
Да, със сигурност получих помощ от други хора. Това е история сама по себе си. Всеки човек се появяваше точно когато беше най-нужно… в ХРИСТОВО ВРЕМЕ!
[1] Кармело Урсо (Carmelo Urso) е венецуелски писател и журналист, известен с работата си в микролитературата, спечелването на журналистически награди във Венецуела и менторството на други писатели като Астрид Горнес, като често се фокусира върху латиноамериканската литература и кратката форма на писане.
[2] В момента (2026 г.) официалните преводи са на български, немски, испански, баски, френски, италиански, холандски, полски, тагалог (австронезийски език от Филипините). В секция „Преводи“ на този сайт ще откриете още преводи.
